Видни български родове

Стойко Чавдар-ханAge: 45 years16801725

Name
Стойко Чавдар-хан
Birth 1680

MarriageNa ...View this family
yes

Occupation
хайдутин (XVIII в.)
yes

Death 1725 (Age 45 years)

Note
ЧАВДАР ВОЙВОДА, Чавдар хайдутин (XVI в., вероятно в Щипско — неизв.) - хайдутин. Организира хайдушка дружина, байрактар на която става сестриният му син Лалуш (Лалю) войвода. Отначало хайд утува в Щипско и в Кожух планина, по-късно - из Софийско. През 1595 г. 2000 хайдути начело с Чавдар войвода нападат София и завладяват града По това време София е седалище на румелийския б ейлербей, т.е. главен град на Румелия. Цит. по: Иречек, К. Исторiя болгаръ. Перев. Ф. Бруна и В. Палаузова, Одесса, 1878, с. 605; вж. и: Иречек, К. История на българите. Под ред. на П. Петров. С., 1978, с. 503 ("От друга страна , 2000 хайдути заедно с един отряд сърби нападнали неочаквано главния град на Румелия София и го разграбили"). Иречек споменава "Чавдар в Рила" на друго място - сред имената на войводите, действали през ХVІ-ХVІІІ в. [1978, с. 521]. В последната академична "История на България" превземането на София се датира през м. март 1595 г., когато около "2000 свободни хайдути" премина ли Дунав (в други известия се споменава за "въстание на българските пастири и хайдути" около София) - разбира се, в тях отсъства името на Чавдар войвода [Йонов М., Засилване на освободител ното движение в края на ХVІ в. Първо търновско въстание. // История на България. Т. 4. С., 1983, с. 186 (гл. ІІ. 3)]. ЧАВДАР ВОЙВОДА И ЛАЛУШ БАЙРАКТАР „По време на търновското въстание през 1595 година едновременно 2000 хайдути с отряд сърби нападнали на главния румелийски грая София и го разграбили." (Ир ечек, История на България) Лало и Чавдар - Петко Славейков дава следните сведения за Чавдар и Лало. Чавдар бил от селата по река Лъкавица, Щипско, когато тоя край бил под властта на софийския паша. Върлувал с 300 юн аци в Кожух планина: долу - гориста, горе - гола. Като не можал да ги унищожи с потери, пашата решил да употреби хитрост. Той обещал на Чавдар, че ще го направи бюлюкбашия на софийския кра й. Големите обещания подмамили Чавдара. Сестриният му син Лалуш, байрактар на дружината, го съветвал да не отива, но Чавдар не го послушал. Тогава Лалуш взел седмина юнаци и последвал вуйч о си в София. След угощението поканили дружината при пашата. Преди да влязат, трябвало да оставят оръжието си. Лалуш не се съгласил и се завързала кървава разпра. Гавазите побързали да зат ворят портите, но Лалуш прескочил зида и заедно със седмината, които го чакали отвън, избягал от София. След това изпратил известие на пашата да пусне вуйчо му, защото зло ще пати. Пашата в отговор изпратил потеря да улови юнаците. Лало изклал пашовите овце и пратил овчарите да повторят пред пашата искането му да освободи Чавдар. Пашата изпратил по-силна потеря, но Лало, ко йто бил събрал седемдесет юнаци, избил потерята, а на главатаря извадил едното око, отрязал палците на ръцете му и го пратил при пашата. Същата нощ изгорил чифлиците на пашата край София. Тогава пашата пуснал Чавдар да каже на сестриника си да се махне от София. "До сега аз бях войвода - казал Чавдар, - от сега ти ще бъдеш. Или главата на пашата на маждрак, или дето е седял - на пепел." За разлика от варианта, поместен в БНТ 2, в песента, изпята от Ангелина Георгиева се сочи обратното - Лало е бил подмамен от обещанията на пашата. При срещата ми с майката на певицата баба Атанаска Георгиева изразих опасенията си, че песента е объркана. "Хич не е объркана - каза тя - и аз съм я чувала друго яче, но тази е по за вярване. От къде накъде и как мо же един такъв окумуш войвода като Чавдар да се подлъже. За Лало - виж, по е за вярване, защото е бил младок, аджамия момче.". Според бележка на съставителя (Осинин): "Петко Славейков дава следните сведения за Чавдар и Лало. Чавдар бил от селата по р. Лъкавица, Щипско, когато тоя край бил под властта на софийския паша. Върлувал с триста юнаци в Кожух планина: долу - гориста, горе - гола. Като не можал да го унищожи с потери, пашата решил да употреби хитрост. Той обещал на Чавдар, че ще го направи б юлюкбашия на софийския край. Големите обещания подмамили Чавдар. Сестриният му син Лалуш, байрактар на дружината, го съветвал да не отива, но Чавдар не го послушал. Тогава Лалуш взел седми на юнаци и последвал вуйчо си в София. След угощение поканили дружината при пашата. Преди да влязат, трябвало да си оставят оръжието. Лалуш не се съгласил и се завързала кървава разправа. Гавазите побързали да затворят портите, но Лалуш прескочил зида и заедно със седмината, които чакали отвън, избягал от София. Той пратил на пашата известие да пусне вуйчо му, защото зло ще пати. Пашата в. отговор изпратил потера да улови юнаците. Лалчо изклал пашовите овце и пратил овчарите да повторят пред пашата искането му да освободи Чавдар. Пашата изпратил по-силна пот еря, Лалчо, който бил събрал седемдесет юнаци, избил потерята, а на главатаря извадил едно око, отрязал палците на ръцете му и го пратил при пашата. Същата нощ изгорил чифлиците на пашата край София. Тогава пашата пуснал Чавдар да каже на сестриника си да се махне от София. "До сега аз бях войвода- казал Чавдар, отсега ти ще бъдеш. Или на пашата главата на маждрак, или дето е седял - на пепел". Славейков бележи, че "чул и чел" какво "в Търновското въстание през 1595 г. 2000 хайдуци с отряд сърби нападнали внезапно на главния румелийски град София и го разгра били". И добавя: "Кой знае, да не са били Чавдар или Лалуш в тая чета.". Песента записал още преди Освобождението, а през 1886 отново я записал от Димитър Почивалеца." В турски документ от 1638 г. се споменава хайдутинът Константин, наречен Чавдар войвода, от село Сопотница, Битолско, когото някои учени отъждествяват с Чавдар войвода. Като дебнели спомен атите харамии, те заловили разбойника-хайдутин Константин, наречен „Чавдар войвода", рая от с. Сопотниче, спадащо към пазения от бога град Манастир, и го доведоха в шериатския съд (16-25 а прил 1638 г.). От страна на мюсюлманите Ахмед ефенди, син на Абди, Ахмед бей, син на Дервиш бей, султански паж, и други вилаетски аяни, които присъствуваха в този съд, се постави въпрос за поведеното на посочения Константин. Много хора ... ЧАВДАР ХАН (XVIII в.) - хайдутин. Начело на дружина от 20-30 души действува в Софийско през 20-те години на XVIII в. Водил бе Чавдар дружина тъкмо до двайсет години и страшен беше хайдутин за чорбаджии и турци, ала за клети сюрмаси крило бе Чавдар войвода. Името му се среща в народни песни от всички български краища. ЧАВДАРХАН /СТОЙКО/. Стойко - Чавдархан действувал през първата четвърт на 18 век (от 1705 до 1725 г.) със своя хайдушка дружина из Софийско. Дружината му била добре въоръжена, обучена и дисциплинирана. Състояла се от 25-30 юнаци. Чавдархан нападал турските чифлици и мюсюлманските къщи ограбвал народните изедници и повечето от тях убивал. Дружината му предприемала напа дения чак в Карловско, Пазарджишко, Самоковско, но главно се подвизавала в Софийско. В дружината на Чавдар хан били хайдутите: Йован Клук, Белчо, Бараджата, Канль Лазар Карабаш, Бързак вой вода и др. През 1721 г. хайдутите на Чавдархан ходели с байрак из Софийската каза. Също така в документ от 1721 г. се отбелязва, че хайдушката дружина на Чавдархан нападнала между другото някакъв спа хия в Карловско, убила го и му отнела 4 кемера и 500 гроша пари и други неща. Трети по време е документ от 13-22 септември 1721 г. В него става дума за мерките на властта, взети срещу някой си Чавдархан, който с група "от около 20-30 души хайдути и разбойници са се събрали и тръгнали да бродят с байрак из Софийската каза и някои други места", а по-късно се пръснали и скрили на различни места; един от тях, хванат в с. Ченгел край Истанбул (неуточн.), разказал за нападения на дружината в Софийско (турски дом в с. Ислимниче, дн. Сливница), в Карлово (където убили и ограбили спахия) и в някакво село "при горния край на Загра-и Атик" (вер. край Стара Загора); пак той допълва за своя предводител: "Нашият байрактар е неверникът на име Чавдархан; сега той се намира между държавните овчари; част (от хайдутите) са между държавни те овчари в Докуз-агач" (неясно - местност или селище, срвн. с. Кара-агач, дн. Брестник, Пловд.?); пленникът дава и важна информация за състава на дружината ("това са неверниците Мехмед от Едрине, Стойко Чавдар (вер. същия Чавдархан), Иван Кулук, Панчар Иван, Бел Караджа, Канлъ, Лазар, Кара Петре, Бързак, Кара Бела и Согна. Имената на останалите не знам" [Цветкова Б., 1971, с. 324-325 (док. № 250)]. Вж. още: Цветкова Б., Из историята на хайдутството в Пловдивския край. Сборник от материали. Ред. Б. Цветкова, Андр. Цветков. Пловдив, ХГД, 1969, с. 13-14 (тук по отношение на неясното Док уз-агач се предлагат друг превод: "част от хайдутите - девет души, са козари на бея в Агач"); Цветкова Б., Османотурските извори за хайдушкото движение през ХV-ХVIII в. // Помощни историче ски дисциплини. Т. 3. 1981, с. 160. Срвн. и епизодичното споменаване на Чавдар-хан в: История на България. Т. 4. С., 1983, с. 178; Енциклопедия България. Т. 7. С., 1996, с. 396. Очевидно в трите посочени документа става дума за различни личности, назовани с името Чавдар - тяхната идентификация не е допустима нито във времето (1638, 1705, 1721; между първия и после дния има цели 83 г.!), нито в пространството (Битолско : Софийско ~ Карловско ~ Старозагорско). В два от случаите споменатите лица носят по две имена (Константин - 1638, Стойко - 1721), от които името Чавдар се явява по-скоро като знак за тяхната функция - войвода на хайдушката дружина (срвн. Чавдархан). Тъкмо по тези причини е особено наложително най-сетне да се промени из следователската оптика и да се приеме очевидното - името Чавдар е по-старо от исторически фиксираните личности от периода на турското робство, то е термин на фолклорната култура, който по традиция е бил свързван с функцията на водач на военизирана дружина от юноши (момци). Тъкмо песните с персонаж Чавдар превръщат това име в символичен антропонимен код, който задава презумп тивна легитимност на войводата не само в очите на дружината, но и на фолклорната общност. (Тодор Моллов) Известно е, че тъкмо от 1871 г. Хр. Ботев използва активно псевдонима "Чавдар" - вж.: Стойчев, Ив. Назовавания, подписи и псевдоними на Христо Ботев. // Изв. на Държ. библиотека "Васил Кол аров". 1955, С., 1957, с. 181-182 (Х. Д. Чавдар - в. Дума на българските емигранти, бр. 1, 10 юни 1871 г.; Д. Чавдар - в. Дума, бр. 2-5, юни-авг. 1871 г.); вж. още: Богданов, Ив. Речник на българските псевдоними. Второ изд. С., 1978, с. 321-322 (освен от Ботев този псевдоним е използван и от Стефан Николов Стамболов - 1881/87, 1889; Любен Генчев Велев - 1924/45; Стоян Нейко в Стоянов - 1942; Васил Димитров Павурджиев - 1943/46). С тех пор во многих документах встречаются сведения о жизни и подвигах болгарских гайдуков. Султанский фирман от 1565 года предписывал покончить с болгарскими гайдуками. Известно, что в 16 38 году был убит свирепый гайдук Чавдар-хан.