Видни български родове

Стефан Стамболов (1854-1895)

Стефан СтамболовВъзраст: 41 години18541895

Име
Стефан Стамболов
Раждане 30 Януари 1854 49 34
Раждане на сестраТеофана Стамболова
1856 (Възраст 23 months)
Раждане на братАтанас (Танас) Стамболов
1858 (Възраст 3 години)
Раждане на сестраКера Стамболова
1860 (Възраст 5 години)
Раждане на сестраМара Стамболова
12 Февруари 1868 (Възраст 14 години)
Death of a sisterСтефана (Фанка) Стамболова
1873 (Възраст 18 години)

Marriage of a siblingПеню СтойновАнастасия СтамболоваРазгледай семейство
1878 (Възраст 23 години)

БракПоликсени СтанчоваРазгледай семейство
18 Май 1888 (Възраст 34 години)
Раждане на син
#1
Никола Стамболов
1888 (Възраст 33 години)
Раждане на дъщеря
#2
Вера Стамболова
1890 (Възраст 35 години)
Раждане на син
#3
Коста Стамболов
1892 (Възраст 37 години)
Раждане на син
#4
Стефан (Асен) Стамболов
2 Март 1894 (Възраст 40 години)
Професия
държавник
да

Смърт 6 Юли 1895 (Възраст 41 години)
Семейство с родителите - Разгледай семейство
баща
майка
Брак: 1839Трявна, България
2 години
elder sister
5 години
elder sister
3 години
elder sister
3 години
elder sister
3 години
elder sister
3 години
elder brother
2 години
himself
3 години
younger sister
3 години
younger brother
3 години
younger sister
8 години
younger sister
Семейство с Поликсени Станчова - Разгледай семейство
himself
съпруга
Брак: 18 Май 1888Свищов, България
7 months
син
3 години
дъщеря
3 години
син
2 години
син

Бележка
Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. в Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Стефан Стамболов е седмо дете (от общо 11) в семейството на Евгения хаджи Иванч ова и Никола Стаматов. Биографите на Стамболов не са успели да установят напълно родовия му произход. Знае се, че по майчина линия произхожда от тревненския род на Иванчовците, от който пр оизлизат и известните в по-късния политически живот на България Тодор и Сава Иванчови, но потеклото на баща му Никола Стаматов не е изяснено със сигурност. Димитър Маринов пише, че Никола и брат му Янко на младини са ходили на гурбет в Цариград и оттам дошли в Търново, поради което съгражданите им ги нарекли “стамболии”, т. е. цариградчани. Двамата братя били смелчаци и пес нопойци, весели и красиви мъже. Според други изследователи, на гурбет в Цариград е бил дядото на Стамболов Стамат Сърмаджията, който след завръщането си се заселва в Търново. Образованието си започва в родния град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872), която не завършва. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на Капитан Дядо Никола Филиповски (1853). Самият Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов - Книговезеца, Отец Матей Преображенски, Христо Караминков - Бунето и участвува в почти всички проя ви на борбата за политическа независимост през 70-те години - член е на БРЦК в букурещ, в Гюргево, изпълнява важна роля в подготовката на Старозагорското (1875) и на Априлското въстание (1 876). През 1875 г. съвместно със Христо Ботев издава стихосбирката "Песни и стихотворения". Стамболов е сред най-заслужилите и популярни "строители на съвременна България". Особено деен е в разприте между либерали и консерватори още от времето на Учредителното събрание (1879). След 1880 г. става подпредседател, а и председател на Народното събрание. Сравнително дълго време е министър-председател (1888-1894). Има дял в осъществяването на Съединението на Княжество България и Южна Румелия, в контрапреврата през 1886 г. Провежда ярко изразена националистична пол итика, способствува за укрепване на дипломацията, на икономиката и на държавническата мощ на Отечеството. Влязъл в конфликт с царска Русия и княз Фердинанд, пребит от политически врагове, Стамболов умира в София на 6 юли 1895 г.
Мултимедиен обектСтефан Стамболов (1854-1895)Стефан Стамболов (1854-1895)
Формат: image/jpeg
Размери на изображението: 208 × 288 pixels
Размер на файл: 24 KB
Вид: Фотография
Основно изображение: да