Видни български родове

ТИНГИЗ (ТАНЪШ) ХУРСА (454 – 469 г.). Средният син на Атилла, владетел на Идел. Отказал се да изпълни исканията на Кермек да изравни правата на старата хуно-българска аристокрация и знатнит е огузоезични агачири и буртаси (сармати), затова бил свален от привържениците на Кермек. Кермек включил агачирите и буртасите в господстващия български етнос и великодушно оставил на Тинг из Гаалидж или Улак (Румъния), но неголямата орда на Тингиз без помощта на българите на Кермек загинала. Тингиз много обичал оръжейно-ковачните занаяти, затова мнозина вярвали, че след сво ята смърт в битка той бил превърнат от Тангра в алпа на оръжейно-ковачни работи Хурса. КАН ДЕЗИНГИХ=ХУРСА СИН НА КАН АТИЛА И ЦАРИЦА КЕРКА 454-469. Яростен отмъстител за смъртта на своя баща кан Атила и на своя брат кан Илак, който бил убеден, че отговорността и възмездието с ледва да понесе Константинопол, вдъхновил своята част от войските за нападение срещу Византия. Основният и най-верен контингент от неговите войски са малка част от сарматите=българите и те хните съюзници хуните. В региона на Дакия двамата братя Хурса и Ирник в 463г., разделят войските си. При това второ разделение в Кинешът, преобладаваща подкрепа имал Ирник. В процеса на по дготовка за наказателна операция срещу Константинопол за смъртта на Атила и Илак и на атака срещу Византия, малобройните войски на Кан Дезингих – Хурса са нападнати в засада от готите. От засада кан Хурса е убит от гота Теодорих “Велики”! Дори и в най-меките и хвалебствени характеристики на това лице, той е определен от съвременните му хронисти като достатъчно специализиран неморален убиец в засади на множество лица! Тук, обаче искаме да цитираме похвалното слово на епископ Енодий към Теодорих за личната му победа над Буса, Княз на Българите:”...които не зна ят що е поражение...”/Буса=Хурса/ т.е. Енодий съвсем точно определя Атила и неговите синове като българи а не хуни.