Видни български родове

ТОХОЛ син на МуенчакВъзраст: 47 години406453

Име
ТОХОЛ син на Муенчак
Раждане 406 36 29
Бракцарица Керка ...Разгледай семейство
да

Раждане на син
#1
ИЛАК син на Тохол
416 (Възраст 10 години)

Death of a fatherМуенчак син на Алп-бий
420 (Възраст 14 години)

Раждане на син
#2
ХУРСА син на Тохол
432 (Възраст 26 години)

Раждане на син
#3
ИРНИК син на Тохол
440 (Възраст 34 години)

Раждане на правнук
#1
АУДАН син на Илак
442 (Възраст 36 години)

Death of a brotherБЛЕДА син на Муенчак
443 (Възраст 37 години)

Death of a sisterЛебед дъщеря на Муенчак
447 (Възраст 41 години)
Death of a wifeцарица Керка ...
448 (Възраст 42 години)

Професия
кан
да

Смърт 453 (Възраст 47 години)
Семейство с родителите - Разгледай семейство
баща
майка
Брак:
elder brother
4 години
himself
сестра
Семейство с царица Керка ... - Разгледай семейство
himself
съпруга
Брак:
син
17 години
син
9 години
син
син

Бележка
ТУКИ, АТИЛЛЕ, АЙБАТ, ТУКАЛ, ТОХОЛ, АТТИЛА, АТИЛА, ЕТЦЕЛ, АТИЛЛА (434 – 453 г.). Син на Муенчак, най-известният български цар и завоевател. Родил се в годината на коня, в 406 г., бил съвлад етел (в 434-445 г.), а след това – владетел на Идел. По време на неговото царуване Идел станал най-голямата в историята на човечеството империя от Китай до Франция. По време на управлениет о на неговия син Тингиз Идел се разпаднал на Кара – Бершуд (дунавско-украйнска част на Идел), Ак – Бершуд или Ечке – Идел – „Вътрешен Идел” (Волго – Уралска част на Идел) и Ескел – „Сибирс ка част на Идел”. (Предкавказието се отнасяло от българските историци ту към Кара – Бершуд, ту към Ак – Бершуд). Българските бекове от рода на хин-сибер завладели Ак – Бершуд и Ескел. Хин- сиберските българи се наричали от останалите българи ескели, хини, буртаси, кашани, башкорти, себери. КАН АТИЛА СИН НА БРАТА НА КАН КАРАТОН 379- 451 г. от н.е & ИМПЕРАТОР ТЕОДОСИЙ ІІ 434-453 от н.е. На кан Атила от рода Дуло, кан Каратон е негов чичо. Баща му, братът на кан Каратон, Муенча к е бил глава на правителството. Муенчак, освен двамата синове - Бледа и Атила, имал и дъщеря. Тази българска принцеса омъжили за вожда на франките. Този варварин и езичник обаче я отровил . При сключени договори с Източната и Западната Римска империя за ненамеса в този морален проблем, кан Атила атакувал варварите франки. Нелоялното отношение на Източната и Западната Римска империя го принудило да стане “БИЧ БОЖИЙ”. Той не превзел, не опожарил и не плячкосал Константинопол като варварите готи, но написал на император Теодосий следното писмо: “Теодосий е син на един почтен баща. Атила произхожда също от един благороден род; и той е успял при всички свои дела да запази унаследените от своя баща Мунзук чест и достойнство. Теодосий обаче посрами честта на баща си и се унижи до положението на един роб, тъй че се видя принуден да плаща данък. От това следваше, че той дължи почитание на мъжа, когото щастието и заслугите му го бяха по ставили над него; вместо това той се опитва като недобросъвестен роб да устройва заговори против своя господар” (Уелс,“Световна история”, том 2, стр.126,127). След смъртта на Кан Урус Ружа Бургас, двамата синове на Муенчак и внуци на Алп-Бий, Кан Бледа /434-445/ и Кан Атила /434-453/, стават съуправители и сключват с Византия подновен договор, с който сумата на ежегодния да нък се променя на 700 фута злато, както и клаузи, определящи границите и тяхната охрана, търговските отношения и др. В Константинопол Кан Атила получава звание magister militum. В 441 г. п оради неспазване на договора Кан Бледа и Кан Атила предприемат военни действия срещу Византия. Войските им стигнали до Константинопол. В 443 г. Император Теодосий ІІ бил принуден да сключи нов договор при утежнени условия. Недостатъчно изяснени са обстоятелствата за войната на Атила срещу Западната империя. Вече отбелязахме военната помощ на Кан Алп-Бий дадена на Император Хонорий срещу Готите/409 г./. В 423 г. Кан Урус Ружа Бургас отново оказва военна помощ на Император Хонорий срещу узурпатора Йоан, който прави опит да му отнеме властта. След смъртта на Им ператор Хонорий в 425 г. неговият малолетен наследник, Император Валентиан ІІІ /425-455/, отново получава помощ от Кан Урус Ружа Бургас за утвърждаването си. Взаимоотношенията на двете дър жави са регулирани от договори включващи границите и охраната им, търговските връзки и др., включително и военна помощ. В 435 г. командващият римските войски Аеций, получил военна помощ ср ещу бургундския крал Гундахар. В 437 г. римският военноначалник Литорий, получил военна помощ в Арморика./4.стр.113/. Приск, който пребивавал известно време в столицата на Атила в Панония, го определя като :"...крупен държавен деятел извършил велики дела...". Приск и съвременниците му констатират, че в Държавата на Кан Атила няма робство и тежки данъчни задължения и че чужд енците могат да живеят спокойно, а различните вероизповедания не са подложени на преследване. Някои изследователи отбелязват намесата на Атила в муждуусобици на Франките, свързани с престо лонаследието/447г./. В българските летописи е отбелязано следното : "...той тръгнал срещу алманите и франгите защото техния цар отровил своята жена - сестрата на кана...". /1.том.І.стр.14/ . Може би това е ключът за изяснявяне на променените отношения между Атила и Аеций, който първоначално намерил приют и помощ от Атила, а после използвал германите и франките във война срещ у Атила - Каталунската битка. Тук следва да се допълни и това, че когато сестрата на Император Валентиан ІІІ, Хонория, отправила молба за помощ от Атила /450 г./, той поискал съгласието на равенското правителство за неговия брак с Хонория. При това положение той следвало да получи половината от Западната империя, а именно Галия. Не считаме за достоверно, че Кан Атила е прет ърпял поражение при Каталунската битка, при положение, че почти веднага след това той изпратил част от войските си срещу Византия, а с другата част от войските си се отзовал под стените на укрепения град Рим. Непубликувани до сега са преговорите на Кан Атила с Папа Лъв І. В резултат на тези преговори Кан Атила изтегля своите войски от териториите на Западната империя. Едва ли Кан Атила би оттеглил войските си, ако при тези преговори не е постигнато взаимноприемливо и стратегически полезно решение, отразено в писмен договор между двете страни. След завръщанет о си в своята столица и отчет пред Великия събор, войските и народа, по време на ликуващи празненства...той умира при неизяснени обстоятелства. От гледна точка на логика в криминалистиката може да се допусне хипотезата, че е отровен от агент на Византия...но това би могло да се изясни преди всичко от текста на непубликувания договор между Кан Атила и Император Валентиан ІІІ , предаден на Папа Лъв І. Неговата смърт в съвременната историография се представя като край на "...жестокото хунско нашествие в Европа...", а всъщност това е краят на Западната, Римската империя. ИЗТОЧНИЦИ: /1/ Бахши Иман, Джагфар Тарихы, Свод булгарских летописей, том І, 1993, том ІІ, 1994 и том ІІІ, 1997, Оренбург. /2/ История на древния Рим, В.И. Авдиев и др., С., 1997. /3/ Тема борбы с племеннами европейской сарматии и скифии в монетной чеканке римской империи, М.Г. Абрамсон, М., 1999, Вестник Известия древности. /4/ Упадок и гибел западной римской импе рии и возникновения германских королевства, А.Р. Корсунский, Р. Гюнтер, М., 1984 г.