Видни български родове

Владимир Димитров Моллов (4.VII.1873–29.IV.1935). Обществен и държавен деец, юрист, действителен член на БАН. Роден в Киев. Завършва право в Московския университет, специализира в Париж, Х але, Лайпциг, Виена и Торино. След завръщането си в България през 1900 става доц. във Висшето училище (дн. СУ "Св. Климент Охридски"). От 1904 до 1908 е извънреден професор, а по-късно и х оноруван професор по наказателно съдопроизводство в Юридическия факултет на СУ. През 1905–1906 е декан на този факултет. Многократно е секретар на Философско-обществения клон на Българскот о книжовно дружество (дн. БАН). М. е сред ръководителите на Демократическата партия. След образуването на Демократическия сговор през 1923 става един от неговите водачи. Включван е в съста ва на няколко правителства – министър на народното просвещение (5 септ. 1910–16 март 1911), министър на железниците, пощите и телеграфите (21 юни–17 окт. 1918), министър на финансите (4 ян . 1926–29 юни 1931). Ръководи българскитеделегации, които подписват Бежанския заем 1926, Стабилизационния заем и Спогодбата Моллов–Кафандарис 1927. Автор на редица трудове в областта на на казателното право: "Правната основа и углавната давност", "Българското наказателносъдопроизводство с решенията на В. К. Съд", "Закон за углавното съдопроизводство заедно с всичките му стар и и нови текстове и разяснения и тълкуванията от Върховния касационен съд" и др.